Базово масло, олио или восък – всички са производни на растителни или животински мазнини и имат два основни компонента – маслени киселини и алкохоли. Разликата между масло и олио е дали продуктът е в твърда или течна форма при стайна температура. Въпреки, че и двете са съставени от групи мастни киселини, има разлика в молекулния състав и структура на масло и олио, на които се дължат различните точки на топене.
Фактори, които определят точката на топене на мазнините
- Молекулно тегло – мастните киселини с по-ниско молекулно тегло имат по-ниска точка на топене и са течни при стайна температура. Високо-молекулните мастни киселини образуват кристални структури, които са устойчиви при по-високи температури, затова обикновено са в твърда форма при стайна температура (около 20-22 градуса) или по-висока.
- Наситена структура на молекулата — мастните киселини с по-дълги вериги и без наличието на двойни връзки са правоверижни молекули (като дълги змии), които имат способността да се събират близко една с друга. Тази близост дава начало на кристализация, която изисква повече енергия за разделяне, отколкото би била необходима ако молекулите не са събрани в кристална или полу-кристална структура. По тази причина точките на топене на тези мастни киселини са много по-високи и мазнините са в твърда форма при стайна или дори телесна температура.
- НЕнаситена молекулна структура — ненаситените молекули имат поне една двойна връзка някъде в структурата си. Това създава изкривяване или ефект на разклоняване в геометрията на молекулата и възпрепятства ненаситените мастни киселини да се приближават твърде много една до друга и по този начин предотвратява кристализацията. Тези молекули имат много разстояние помежду си, което позволява движение на молекулите и, като резултат, по-ниска температура на топене. Тези мазнини могат да бъдат течни на стайна температура или да се втечняват при контакт с кожата.
- Стеаринова киселина, наситена хидровъглеродна молекула с 18 въглеродни атома (относително дълговерижна мастна киселина) има точка на топене от 69.6°C (157.28°F).
- Олеиновата киселина, мононенаситена хидровъглеродна молекула, има в себе си двойна връзкаа, която създава изкривяване на геометрията, правейки я по-трудна за тясно доближаване с близки молекули. Има точка на топене от 10.5°C (50.9°F).
- Полиненаситените киселини, като линолева и линоленова имат множество изкривявания във веригите и са в течно състояние при много ниски температури (точка за топене от -5°C (23°F) за линоленовата киселина).
Митове и факти
- Кокосовото масло, маслото от авокадо, бадемовото и фъстъченото масло, всъщност не са масла от гледна точка на класификацията и номенклатурата, която разглеждаме тук. При тези продукти месестата част на плода или ядката се пресоват и части от тях остават заедно с мазнината като хранителен източник като протеини и вода. Технически това не е масло (по дефиниция), но е прието за употреба при хранителните продукти. Друг аспект, който трябва да се има предвид в някои случаи е, че ненаситените мастни киселини в маслата на тези плодове и ядки се хидрогенират за да се постигне по-твърда консистенция, което, от своя страна, може значително да промени качествата на продукта.
- Интересно е да отбележим, че въпреки, че кокосовата мазнина е съставена главно от наситени (сатурирани) мастни киселини, тя продължава да бъде олио, а не масло. Това се дължи на ниското молекулно тегло на повечето мастни киселини, съдържащи се в кокосовото масло, които правят точката му на топене по-ниска, обикновено около стайна температура. Това е още едно доказателство за това, че термините масло и олио не са винаги точни или информативни.
- Друг повод за объркване по темите за олиа, масла и восъци се дължи на подвеждаща терминология в номенклатурната система. Например, емулсифицираният восък не е изобщо восък, нито е олио. Той е група от съставки (добити от мастни киселини), използвани като нейонен сърфъктантен микс, който е силно ефективен за улесняване смесването на масла или восъци с водни разтвори. По-специално тези съставки Cetearyl Alcohol, Polysorbate 60, PEG-150 Stearate & Steareth-20. Всички от компонентите са водо-разтворими с изключение на мастния алкохол. Възможно е някои хора, които не харесват продукти с тези съставки всъщност да са чувствителни към маслото или олиото, емулсифицирано от емулсфициращия восък или косите им да са чувствителни към натрупване на мастни алкохоли.
Съставът от маслени киселини на често използвани масла и олиа
| Растение | Масло или олио | Маслени киселини |
|---|---|---|
| Шеа/Карите | масло |
|
| Какао | масло |
|
| Манго | масло |
|
| Пшеничен зародиш | олио |
|
| Авокадо | олио |
|
| Кокос | олио |
|
| Маслина | олио |
|
| Жожоба | восък |
|
| Гроздови семена | олио |
|
| Бадем | олио |
|
Любопитно за маслото от карите
- В зависимост от мястото на отглеждане,условията на околната среда за конкретната реколта, както и съдържанието на почвата, в маслото от карите може да има значителна разлика в съотношението между стеаринова и олеинова киселина.Това дава отражение на точката на топене и съответно на консистенцията и “мекотата”. Ако има значително повече олеинова киселина за сметка на стеариновата в определената партида, би бил много по-мек и мазен продукт, който ще се държи различно върху кожата и косата.
- Начинът на обработка (тип на извличане, филтриране, използване на топлна и хидрогениране) може също така да даде драстично отражение върху композицията на несатурираната мазнина, затова, ако купувате сами чисто масло от карите, внимателно четете етикетите за да се запознаете с качеството на предлагания продукт. Чистото масло от карите не съдържа емулсифициращи агенти или аромати и е единствено чиста смес от мастните киселини, извлечени от плода.
- За да се включи маслото от карите в козметичен продукт, то се разтапя и разтваря в емулсифициращ агент, след което се добавя към останалите съставки. Въпреки, че маслото е разтопено и смесено като течност, композицията му от мастни киселини би трябвало да остане непроменена (освен в случаите, когато се използва силна топлина, което не е типично) и остава същото масло, защото молекулната му структура не е променена.
Кое е най-доброто за косата?
Уточнихме, че основните компоненти на маслата и кокосовото олио са една или повече наситени мастни киселини, докато главните компоненти на повечето олиа или течни масла са моно- и полиненаситени мастни киселини. Според науката, разликата в представянето им като емолиенти се дължи именно на разликата в молекулната им структура.
И преди сме говорили за порьозност на косата, или това как са подредени кератиновите плочки в най-горния слой на косъма(кутикула) . Дупки или нарушаване структурата на този слой (дали от увреждане или от леко разтваряне, докато косата е влажна) позволяват преминаването на някои от молекулите в средния пласт на косъма. Мастните киселини в този липиден слой действат като бариера, която позволява на някои мазнини да стигнат до сърцевината на косъма, а заради молекулната структура и геометрия не всички мастни киселини са еднакви в тяхната способност да проникват в косата.
Проникващи или запечатващи
Молекулите с права верижна геометрия (наситени мастни киселини), като стеаринова, лауринова и палмитинова киселинамогат лесно да преминат през отворите на повърхностния слой на косъма, през липидната бариера и да навлязат в кортекса (вътрешността на косъма). Скорошни спектроскопски изследвания позволяват на учените да потвърдят, че мононенаситените мастни киселини също могат лесно да проникнат в косата. От друга страна, полиненаситените мастни киселини не успяват да влязат във вътрешността на косъма и остават или в повърностния му слой, или образуват филм върху него.
Мастни киселини в сърцевината на косъма могат да снабдят накъсващата се коса с така необходимата плътност и еластичност. И тук отново порьозността на косата е важен фактор, който трябва да се има предвид при оценка степента на проникване на маслата. Ако някой има висока порьозност на косата, тя може да поеме големи количества масла, което да доведе до неприятни ефекти като чувство за мазна коса, слепнал и матов вид, липса на обем, подпухнали и отворени кератинови плочки в най-горния слой, frizz (разрошване) и заплитане. Може да е много трудно да бъдат отстранени такива количества мазнини и се налага употребата на агресивни измивни средства, които водят до противоположния ефект – лишават косата от собствените й липиди и отново влошават състоянието й.
Олио, богато на полиненаситени мастни киселини може да улесни разресването и да предотврати натрупване на статично електричесто и хвърчаща коса. Като допълнение, този тип мазнини формират бариерен филм върху повърността на косата, който предотвратява загубата на влага от вътрешността. Ако използвате по-голямо количество, обаче, косата ще изглежда мазна или ще се усеща лепкава. Друг момент е, че ако този тип масла навлязат в повърностния слой на косъма, косата може да стане уязвима заради надигнатите и неравномерни плочки.
Препоръките
са да опитате с малки количества различни масла и внимателно да проследите резултатите и индивидуалните си предпочитания. След като вече знаете какво харесвате и какво не, запознайте се със състава от мастни киселини или “мастната композиция” на нещата, които сте използвали. Това ще Ви помогне да определите дали косата или кожата Ви има нужда от наситени, мононенаситени или полиненаситени мастни киселини и ще можете да избирате си продуктите си, въоръжени със знанията по химията. 🙂
В следващи постове ще разгледаме маслата едно по едно, заедно с ползите им за косата и кожата, а какви са комедогенните индекси на маслата или тяхната склонност да запушват порите, можете да разгледате ТУК, а кои са доказано най-ефективните етерични масла за стимулиране растежа на косата, можете да разберете ТУК.
За още приложения на кокосовото масло и как да го изберете разказвам тук:
Вярвам, че информацията ще Ви е полезна.
Поздрави и усмивки,
