Спомням си, че преди 20-тина години бях най-разхвърляното дете, което познавам.
С течение на времето, обаче, осъзнах, че да си разхвърлян изисква много физическа и психическа/емоционална енергия, която да отделяш в търсене, а да не говорим и за изгубеното време (всеки път).
Така, бавно и постепенно, започнах да разделям нещата по категории, за да ми е лесно да ги намеря, но в самата категория често продължаваше да цари безредие.
Баба ми твърди, че “Трябва да имаш нещо “завито”, за да го “развиеш”.” Тук, ако сметнем, че редът ми е “завит” по линия на дядо ми (баща на баща ми), то този, който ми помогна да го развия е ВК, човекът за когото работя вече 9 години. Освен в категории, нещата трябва да са старателно подредени в нагледна и етикетирана система за един вид “глупакоустойчиво търсене”.
Метаморфозите в офиса бяха чинно последвани и от метаморфози у дома.
Нека надникнем в кухнята:
- Подправките са в еднакви бурканчета. √
- Имат етикети (въпреки, че етикетите са ръчно написани и не особено представителни). √
- Има минимални или еднакви наличности от всички продукти. Х
А какво има зад затворените врати?
Може би една от любимите ми системи за съхранение.
- Продуктите са разделени по категории, като всяка категория има обособена кошница/кутия (така не се налага да изкарвам съдържанието на половината шкаф в търсене на пакет ориз или брашно; свалям кутията, използвам това, което ми е нужно, връщам на мястото му и обратно в шкафа). √
- Има ясни етикети (написани отново на ръка, но с достатъчно дебел писец за да могат да бъдат разчетени лесно, дори когато са на горните рафтове). √
И в част посуда всичко си има място, а, ако се налага, и етикет.
Държа всяко нещо да си е на мястото, защото нямам нито време, нито желание да си играя на криеница, респективно “търсеница“.
Тази система за съхранение на кърпи (в случая пелени на Настя, които използваме като лигавници), при която са навити, а не сгънати, значително намалява разхвърлянето на останалите, когато взема една.
Отново не бих искала да търся стол за да се кача и да сваля всичко (или да го съборя), за да взема термоса.
Кърпите за чистене и полиране.
Шкафът под мивката заключваме и завързваме за да нямат децата достъп по препаратите за почистване:
Шкафът-чекмедже с тавите не ми е най-любимият, но се надявам скоро да измисля лесна подредба и за там:
За хладилника използвах трик (“hack”), който съм срещала из Pinterest. Щипките за документи, освен, че създават подредено пространство, с лесни за достъп продукти/опаковки, но и предпазват от “freezer burn”.
И, разбира се, всичко трябва да е етикетирано. Убеждавала съм се, че мога да запомня кое на каква дата съм сложила/отворила. Пълна (само)заблуда (сякаш нямам по-важни неща за помнене).
Едно от решенията ми за 2016 е да оставим кухненския плот празен.
Преди върху него стояха кани за вода, купи с плодове, панерче с хляб, уж все от първа необходимост, но които трябваше да сбутвам встрани, когато искам да сготвя нещо, или просто ми е необходимо малко пространство. С Гена сме единодушни, че с празен плот, не само кухнята, но и цялата стая “диша свободно”.
Струва ми се, че винаги има какво още да се направи в част “опростяване” (“simplifying”) и с радост се разделям с ненужни вещи; дейност, която стана значително по-лесна след осъзнаването на Метода на Конмари:
Така няма претрупаност, няма търсене, лутане, събаряне.
И животът е хубав.
Остана да запретна ръкави и да се захвана с чистенето.
Поздрави,
Зорница
Забележка: Този пост беше оригинално публикуван в предната версия на блога ми, затова годината е 2016.