Завистта е полезно чувство (ако знаем как да я използваме правилно). Също както и болката е полезен сигнал, който ни показва, че нещо някъде не е наред и трябва да спрем с определено действие (не пипайте гореща ютия, защото изгарянето на кожата боли), завистта ни разкрива какво бихме искали да имаме (дори да не го отчитаме на съзнателно ниво).
Състоянието, в което по рождение не изпитваме болка (Congenital Insensitivity to Pain) е рядко, защото от еволюционна гледна точка носителите на такива гени не достигали до зрялост именно заради липсата на спирачка, която да ги опази от безразсъдно поведение.
А какви са ползите от емоционалната болка на ЗАВИСТТА?
Една от най-трудните задачи в живота е да опознаеш себе си (“Know Thyself”) – предизвикателство за философи, а още по-голямо за нас, обикновените хора.
Отнема време, съзнателни усилилия, проби и грешки, самозалъгване (за да не разберем, че не води доникъде), нови самоанализи и пълна искреност, дискомфорт от наученото за себе си, признаване, преживяване и лекуване на психологически травми, две стъпки напред и една назад, болка, въртележка.
Как да анализираме завистта?
Понякога я осъзнаваме чисто и ясно, а понякога е маскирана зад раздразнение или друго негативно усещане. Нещо или някой е спусък на емоции на нас (на англ. “trigger”) – и усещаме страх, гняв, заплаха или чувство за малоценност, дори ненавист; отключват се стари (и/или неосъзнати) травми или неоправдани очаквания. Но те нямат нищо общо с човека отсреща, който следва собствения си път, а със собствените ни емоции и светоусещане.
И тук е времето за разплитане и разнищване – въпросът защо се чувствам така?
- Какво има тя или той, което аз нямам и защо го искам?
- Защо си мисля, че аз го заслужавам повече, положил/а ли съм усилията за да го докажа?
- Той/тя е намерил своето призвание – онова, в което се чувстват в собствени води. Каква е моята сила и страст?
Важно е дали завистта е за процеса или за резултата:
И по-точно: завиждаме на някого, че има нещо материално (пари/автомобил/дом) или, че може и прави нещо, което ние бихме искали да правим или можем? Завиждаме резултатите или за действията и начина на живот?
“Лесният” вариант е вторият, защото когато се влюбим в процеса, с времето, с повторенията и анализите на грешките ще развием умения на достатъчно високо ниво.
Но ако искаме само придобивките, без стъпките към тях и без често невидимите за останалите жертви за достигането им, трябва да оценим зрелостта си и позицията, че ние ги заслужаваме по право, като подарък без действие и тогава отново да решим на какво сме и не сме готови за да имаме това, за което завиждаме.
Завистта е полезно чувство – инструмент, който да използваме правилно за да постигнем живота, който наистина искаме.
Още от AGLEU: